Център за личностна
трансформация
и емоционална свобода.

Любов Шакти е психоаналитик и терапевт с над 15 години опит в работата с емоционалните, телесните и архетиповите измерения на човешката психика. В основата на нейния професионален път стои дългогодишна работа с тялото като носител на емоционална, психологическа и духовна информация. Сертифицирана в Ошо Терапия, Ошо Ребалансинг и работа с енергийните центрове (чакри), тя изследва психосоматичната връзка между тяло, емоции и психика, използвайки телесното осъзнаване като важен път към вътрешна трансформация. Задълбочаващото се през годините изследване на връзката между емоциите, тялото и психиката естествено я отвежда към архетипната психология и двугодишната програма по Анализ на архетипови модели (Archetypal Pattern Analysis) в Assisi Institute, Ню Йорк, където задълбочава разбирането си за архетипните структури, приказките, митологията и символния език на несъзнаваното. В центъра на нейния подход стои възстановяването на връзката между човека и неговата чувстваща, инстинктивна и символна природа. В работата си тя съпровожда хората в навлизането в онези дълбоки вътрешни пространства, които нарича „Блатото на Душата“ – места на емоционална интензивност, несигурност, вътрешни конфликти и възможност за трансформация. С любопитството и вниманието на „Емоционален Детектив“ тя подкрепя своите клиенти в разпознаването на скритите емоционални модели, архетипови динамики и несъзнавани съдържания, които влияят върху живота и взаимоотношенията им. Особено място в нейната работа заемат изследването и интеграцията на Сянката, както и архетипите на Анимата и Анимуса като важни аспекти от психичния живот и процеса на индивидуация. Тя разглежда емоциите не само като психологически феномен, но и като носители на информация за по-дълбоките пластове на човешката природа, които могат да бъдат осъзнати, преживени и трансформирани. Водена от силен изследователски и инстинктивен дух, Любов Шакти посвещава своята работа на изучаването на колективното несъзнавано и неговия символен език. Тя изследва проявленията му през сънищата, приказките, митологията, тялото, интуицията, емоциите и чувствата, които разглежда като естествени водачи към по-дълбоко себепознание, връзка с Душата и разгръщане на човешкия потенциал.

Думата СЪН - когато се разчете през смисъла на всяка буква,като сакрално слово , като символ, означава : -"Словото на естественият Творец в нас". т.с.-Ние естествено съществуваме в по-дълбок или в по-плитък сън ! -Самата реалност е сън ! -Творецът ни говори през сънищата и несъзнаваното на езика на символите ! Преди 13г. това не би предизвикало този резонанс в мен. Не и преди да открия Любов Шакти и центъра. Да пиша за връзката си с нея и него,какво чувствам,мисля ,какво ми дава , се оказа истинско предизвикателство - Това е да се разкрия за най-съкровените и интимни копнежи и мечти , тревоги и скърби ,радости и вдъхновения . Това е да разкажа за любовта си,тази -истинската и неродената , за тайнственото и противоречиво пътуване навътре, към тази непозната жена- Ружица . Това е да разкажа за трудният път към най- големият човешки дар - доверието и приемането . Това е да разкажа за раждането ,за смъртта ,за трансформацията и пренаписването смисъла на всяко едно понятие -любов,свързаност,грижа , правилно ,грешно и т.н. . Има обстоятелства, които не можем да контролираме и не зависят от нас . Като това,че сме родени сред поредица от инвалидизирани поколения-блокирали изразяването на чувствата си . Загубили връзка с тях те не умеят ,срамуват се да покажат любовта си по зравословен и градивен начин . Майка ми ме отблъскваше непрекъснато и казваше :“Ружице ,аз не ги умея тези неща !“-да ме прегърне и утеши ,да ми каже ,че ме обича .Нейната майка също е така. И семейството ми има потомсвено болно сърце , диабет , ревматизъм . И любовта ми беше попарвана като смешна , неуместна ,а аз се чувстах не на място и се смятах за глупава и грешна. Не сме подготвени за това , което ни се случва в живота -Раждаме се отворени за любов ,а срещаме дефицита,неумението . Чувстваме се драматични, разочаровани ,нещастни.Този копнеж подкожусва целият ни живот -затрупва се със защитаване и отричане , работа, самоограничаване ,зависимости и болести. Формира сянката ни и командва изборите ни от тъмното .Търси задоволяването си заобиколно ,но неумолимо, изискващо и властно. Искаме да предпазим себе си и децата си ,но по неведом начин повтаряме същият модел . Когато се запознах с Любов се чувствах изтощена и разбита на парчета : без бряг, без дом , обезмислена. Материално бях задоволена ,имах работа която обичам,къща ,семейство, деца ,но се чувствах гладна и жадна , суха ,изцедена от живата си сила и много объркана. Бях изживяла цял един живот до предела му , наблюдавах краха му и мислех , че това е моят край . Като жена и човек чувствах дълбоко неудовлетворение . Като лекар чувствах неудовлетворение . Като пациент се сблъсках и преживях от първо лице патологичната неспособност на медицината да ме излекува . Ето ,в такъв момент се запознах с Любов Шакти и веднага усетих, че в живота има и нещо повече . То е инстинктивно и диво чувство ,което разбужда клетките ти.Усетих нещо, което никога не съм усещал в живота си-сърдечност ,топлина, приемане,а дори не го разбирах . Просто не трябваше да бъда някаква . Както животните търсят подходящо място, защитено, в което да родят малките си ,така и инстинкта в мен търсеше такова място . Намерих го тук ,в това пространство - което Любов беше създала и сподели с мен . То е и пристан за мен , и защитен и сигурен съд, в който аз буквално се разпадах и събирах отново много пъти -емоционално,психически и физически . Раждах се за себе си . За мен и за дъщерите ми, това пространство на емпатия, загриженост ,любов и човечност , беше и Е алхимичният аламбик , в който кипящите ми емоции изригват и се разкриват оголени ,пречупени и озлобени ,но неосъдени . Диво ревящи ,те разкриваха страданието си ,болката си ,загубите си . Зовяха като сирени и разказваха за себе си , за робството си, за лоялнстта,течаща в кръвта и в гените ми , за срам и вина ,за насилие и героизъм ,за подтискането на гнева и любовта ;за яростта и безсилието сковаващи тялото ми ; за ужаса,катарзиса и ...милостта от разкриването на истината ; за куража да порастнеш емоционално и да се научиш да се приемаш , и за мъжеството да заживееш със своята погрешимост ,нуждаемост и ограниченост . Припомнях си стар и забравен език – на символното ,на Сянката ,на несъзнаваното ,на инстинкта за Истина -кодирани в митология и вълшебни приказки , в преживяното и непреживяното , в езика на тялото , където всичко това е запечатано . Където е блокиран, но крещи ярко неживяният живот на поколенията преди мен ,а и моят също . С помощта на Любов Шакти и доверието и в мен, прохождах за себе си. Разчитах тези послания от чувствата си и после те притихваха уморени или тъжни, плахи или отчаяни,гневни,недоволни , някой път възторжени и страстни ,но винаги,винаги прегърнати любящо от нея , като любими деца . Пречистени и притихнали , възвърнали достойнството си, себеуважението си и творческата си сила . А пък аз се отварях за приключението да съм жива , да съм видяна и подхранена душевно. В тялото ми потичаше тази енергия и го витализираше - чувствах го ,обичах го ,доверявах му се .Не се страувах и не се срамувах от него - дива и сексуална , млада и древна , борбена и любяща -това бях аз,Ружица , в своя храм . Драмата на нашето съвремие е точно тук , в тази връзка и тези послания ,помръкнали в разбитите кубета на тези храмове. Чуваме ли ги ? Виждаме ли ги ? Важни ли са за нас ? Отчаянието и надеждата са тук . Катарзиса на изцелението е тук. Бъдещето на децата ни е тук . Точно толкова е важно. Възстановяването на Духовните ни корени. На Доверието . Че сме част от едно голямо любящо Цяло . Че нито една война не е без наше участие.Че мирът започва от нас. Че сме отговорни и активни участници в собственият ни живот . Бидейки във всеки момент от ежедневието си на границата между тези два Свята- едновременно Творим себе си, реалността си и това което завещаваме на децата си. Тази дълбока съкровена свързаност с мен вътре е моята мисия и моето творение - живота ми, който живея отвън и споделям с другите. Любов е , в действие . Тази способност за вътрешно изменение на психиката е магичният акт, променящ мирогледи и строящ наново храмовете и мостовете на доверието. Възможно е.Истинско е. Изцеление е .Включващо сенките и неугледните ти страни . Не се бориш.Не се подтискаш.Не се доказваш. Магичен акт е ,защото участва Нещо Непознаваемо , Бог ,Сила , по-голяма от тебе . Едновременно достъпен е , защото е част от теб и защото се учиш на смирението да бъдеш човек и на чудото да бъдеш човек. Събужда ни сетивата , дава ни смисъл и ни провокира да бъдем по-човечни и отворени за възвишеният морал на тази уж позната,но силно непозната магия, наречена Живот . За мен и дъщерите ми , събота и неделя са свещените дни в това пространство на споделеност - с групата и с Любов ,която неуморно следи нишката на енергията ,чува ни и ни вижда . Избрана се чувствам и призована . Присъстваме ,интуитивни и чувствителни ,уязвивими и честни , за себе си и за другите . Уважителни и смирени за разкриващото се , за собствения си творчески процес . Учиме се и грешим , търсим и се лутаме ,но безусловно създаваме един нов и различен модел на взаимоотошения по между си - на доверие и честност , на откритост и отстояване . Да споделящ себе си е дар и изкуство . Изисква се буквално героичен кураж . Но това е пътят . Във всеки от нас живее архитипът на Героят ,както на бащата ,майката ,учителят ,детето , мъдреца или любовника . Той ни зове ,наш е изборът да го изберем . Да познаем ,да обгърнем и обикнем цялата си Тъмнина и да сме свободни е наш избор,вътрешно измерение и най- големият дар, който можем да дадем на близките ни и на света. Отпада нуждата от патериците на страха , от ролите ,от маските и от натиска на достиженията. Ружица